Това е основният въпрос, който
мнозина от нас си задават, извървявайки своя житейски път.
Много често целите, които си поставяме пред нас нямат нищо общо с резултатите, които в крайна сметка се
получават. Искаме доброто за нас, за децата си, за родината си, но сблъсквайки се все по-често с реалните проблеми и трудности губим своята отправна точка, започваме да се лутаме не знаейки кой път да поемем и чакаме поредния Месия да дойде, и да разреши всичките ни проблеми. За съжаление отново все по-често се оказваме излъгани и разочаровани, виждайки светлите си мечти стъпкани в мръсната кал.
Именно това, може би, са искали да кажат една част от ромските представители показвайки червен картон на министъра
на вътрешните работи и национален координатор на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година“ Цветан Цветанов на форум организиран от Европейската комисия на тема „Приносът на Структурните фондове за интеграцията на ромите, който се проведе в София, в х-л “Шератон” през месец юни.
Червен, защото за пореден път са се почувствали излъгани и разочаровани. Червен, защото са искали да предупредят, че няма да позволят повече подигравки с тях. Червен, защото са поискали да бъдат забелязани истинските проблеми на ромската общност и да започнат да бъдат наистина разрешавани.
Присъствайки на тази среща форум станах пряк свидетел на това, което се случваше. Чувствата ми бяха смесени.
Това ли беше начина, който трябваше да се използва, за бъде привлечено вниманието на присъстващи, говорители, медии? Не беше ли твърде грубо, нецивилизовано? Но от друга страна как иначе щяха да ги чуят? Как иначе да покажат, че това което се говори се различава до голяма степен с това, което уж се върши за тях?
Резултатът от всичко това в крайна сметка е,че тази реакция достатъчно красноречива ще бъде много по – дълго време помнена и обсъждана за разлика от всичките хубави думи и презентации, които бях изказани и показани на същата тази
среща.
