В продължение на предишната публикация продължават да ме мъчат въпросите за „гражданското общество“. Що за чудо е това и има ли почва то у нас. Тъй както гледам нещата доста са се поизчистили. Съвсем доскоро, като че ли не ни пукаше много много за проблемите на комшията, пък за страната да не говорим. Но това, което ми харесва напоследък е, че все по-често хората се обединяваме около каузи, които смятаме  за справедливи и достойни за довеждане до успешен край. Браво! Само това мога да кажа  и да си пожелая на мен и на всички покрай мен да бъдем съвестни граждани на майка България и да продължаваме да градим историята със собствените си ръце, дори понякога да е толкова трудно, та ни изглежда твърде невъзможно. Но фактите показват друго. Това, което за родителите ни е било химера, днес е реалност. Това, което на нас ни се струва недостижимо, утре за децата ни ще бъде факт. Да дерзаем и да продължаваме. Това е разковничето. Всяка добра инициатива си заслужава жертвите. А резултатът няма да се забави. Примери много и навсякъде. Ето сега се сещам за един познат, който имаше нужда от средства за операция на окото в Белгия. Само за месец парите били събрани благодарение на хора посещаващи интернет форум в който бил споделен проблема. Е как да не се възхищавам на това. Как да не се радвам?! Как да не кажа браво?! Само така!!! Ами малките дечица, за чието здраве също благодарение на хора от цяла България са дарявани средства! Хубавото е, че почнахме да вършим добри дела не само покрай Коледа и Нова Година! Сетихме се , че и през другото време сме хора с живи сърца и живеем всред хора с души. Дори съседите, които подминаваме без да поздравяваме може да се окажат нешлифовани скъпоценни камъни. Колко пъти зад студената стена се крие топло огнище! Струва си да понадникнем, пък и ръце да сгреем. Все пак зима е. А доброто носи топлина…