Да бъде или да не бъде?

Това е основният въпрос, който
мнозина от нас си задават, извървявайки своя житейски път.

Много често целите, които си поставяме пред нас нямат нищо общо с резултатите, които в крайна сметка се
получават. Искаме доброто за нас, за децата си, за родината си, но сблъсквайки се все по-често с реалните проблеми и трудности губим своята отправна точка, започваме да се лутаме не знаейки кой път да поемем и чакаме поредния Месия да дойде, и да разреши всичките ни проблеми. За съжаление отново все по-често се оказваме излъгани и разочаровани, виждайки светлите си мечти стъпкани в мръсната кал.

Именно това, може би, са искали да кажат една част от ромските представители показвайки червен картон на министъра
на вътрешните работи и национален координатор на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 година“ Цветан Цветанов на форум организиран от Европейската комисия на тема „Приносът на Структурните фондове за интеграцията на ромите, който се проведе в София, в х-л “Шератон” през месец юни.

Червен, защото за пореден път са се почувствали излъгани и разочаровани. Червен, защото са искали да предупредят, че няма да позволят повече подигравки с тях. Червен, защото са поискали да бъдат забелязани истинските проблеми на ромската общност и да започнат да бъдат наистина разрешавани.

Присъствайки на тази среща форум станах пряк свидетел на това, което се случваше. Чувствата ми бяха смесени.
Това ли беше начина, който трябваше да се използва, за бъде привлечено вниманието на присъстващи, говорители, медии? Не беше ли твърде грубо, нецивилизовано? Но от друга страна как иначе щяха да ги чуят? Как иначе да покажат, че това което се говори се различава до голяма степен с това, което уж се върши за тях?

Резултатът от всичко това в крайна сметка е,че тази реакция достатъчно красноречива ще бъде много по – дълго време помнена и обсъждана за разлика от всичките хубави  думи и презентации,  които бях изказани и показани на същата тази
среща.

 

 

Вашият коментар

Filed under Писаници

Да учиш занаят от най-добрите

Тръгвам си въодушевена и изпълнена с ентусиазъм от курса по сценарно писане организиран от  студенти от СУ и Сдружението на българските телевизионни сценаристи (СБТС).

 Гост говорител беше Емил Андреев, автор на романа „Стъклената река”, по мотиви на който е създаден и едноименният филм.

Искам да споделя с вас, някои от мислите, които писателя ни довери и които лично мен ме докоснаха силно.

  •      „ Придобивай мъдрост и сила, и с това служи на другите!”
  •      „Внимавай за делничните, елементарните неща, защото в един момент те могат да се окажат съществени!”
  •      „Не се взимай на сериозно! Светът не започва от теб!”
  •      „Играй, но научи правилата на тази игра!”

Е, надявам се, да си поиграем добре!

Вашият коментар

Filed under Писаници

В продължение на предишната публикация продължават да ме мъчат въпросите за „гражданското общество“. Continue reading

1 Коментар

Filed under Разни

ЦЕННОСТИТЕ НА МОЯ ЖИВОТ

 is.jpg

Семейството е най-важната ценност в моя  живот. Ние се раждаме с нуждата  от общуване. Копнежите, мечтите, разочарованията, успехите, сълзите трябва да бъдат споделяни. Continue reading

Вашият коментар

Filed under Разни

СТОЛИЧЕН ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ

Ето кое било основанието за по-високите цени в градския транспорт на София. А именно въведените най-нови и модерни технологии познати на човечеството от пещерната ера насам.

dsc00911_1.jpg                            dsc00913_1.jpg

Вашият коментар

Filed under Разни

За Бойко добро или нищо!

dsc00873_1.jpg

Дали ще се справи с боклука,

така както се справи с кметските избори?!

Вашият коментар

Filed under Разни

И те са хора….

Вчера се срещнах с Моника. Да същата от шоуто на Слави дето участваше в „Танцувай с мен“. Сърцето ми трепна от радост.

dsc00665.jpg

Е, признайте си не всеки ден срещате някого когото сте виждали само на телевизионния екран , а даже и сте го харесвали. Оказа се, че тя е съвсем „нормална“. Не беше с вирнат нос и говореше с всеки, който я заприказва. Но това, което ми направи впечатление и не мога да не го споделя е реакцията и отношението на другите. Никой не се осмеляваше да я заговори в началото /докато не я заприказвах аз/, макар че повечето със сигурност я бяха познали. А до Моника бяхме не малка групичка млади жени.

Питам се дали ни е необходимо обучение как да се държим с известни хора, когато ги видим близо до нас. Трябва ли да ни е страх, да завиждаме, да злорадстваме или просто да кажем едно БРАВО!

Нали все пак и те са хора, от които можем и ние да научим нещо!

Вашият коментар

Filed under Разни

Протеста на българските учители

Направи ли ви впечатление усмивките по лицата на протестиращите. Откога ли тези хора не са изпитвали такива емоции?

Вашият коментар

Filed under Разни

без коментар

познай коя е тази улица

жокер: в центъра на Софияdsc00663_2.jpg

1 Коментар

Filed under Абсурди

хайде пак

dsc00666_2.jpgСептември, деца, ученици, тичащи майки, свирещи гуми на коли, първи учебен ден! /> Continue reading

Вашият коментар

Filed under Разни